„Боси в парка”от Нийл Саймън
Театър „Сълза и смях”
режисьор: Ивайло Христов ...
участват: Антоанета Добрева – Нети, Стефан Спасов, Бойка Велкова, Васил Михайлов, Александър Дойнов
През този месец Саймън и Христов са си подали ръка и са се впуснали шеметно в парка. Боси. Така се казва постановката, която сигурна съм, ще ви вдъхнови неимоверно и е необходимата глътка свеж въздух. Естествено, става дума за любов. И за дързостта да си спонтанен и открит за някого, дори с риск да настинеш от ходенето бос в парка. Което се явява и причина за раздяла, и рецепта за неизбежно събиране. Реално случващата се любов във всички нейни измерения е общото звено между Пол Братър (Стефан Спасов) и съпругата му от 6 дена, Кори Братър (Нети), както и между майката на Кори, г-жа Банкс (Бойка Велкова) и артистичния Виктор Веласко (Васил Михайлов)…Персонажите на Саймън се учат как да бъдат заедно в многолюдния Ню Йорк, на десетия етаж (ако броим площадката) в стара кооперация без асансьор… Определената като „ситуационна” комедия е плавна и лека, и не защото темата е несериозна, а защото авторът на диалозите е истински „магьосник, майстор в изграждането на характери и изключително многопластов” (както казва Ивайло Христов). Топлият звук на саксофона (музикалното оформление също е на режисьора) не само съвсем на място допълва всяка сцена, а сякаш отваря ново пространство, където да се побере историята и на всеки зрител. Моята също беше там – между невротичните очарователни притичвания по халат и чехли на Бойка Велкова, между добронамерения и находчив телефонен техник (Александър Дойнов) и повече от убедителната игра на младоженците (Нети и Стефан Спасов)… Дори я подозирам, че е още там, защото звукът от репликите на участниците не ме напуска и сега (месеци по-късно).
"Из рецензия на зрител"
Театър „Сълза и смях”
режисьор: Ивайло Христов ...
участват: Антоанета Добрева – Нети, Стефан Спасов, Бойка Велкова, Васил Михайлов, Александър Дойнов
През този месец Саймън и Христов са си подали ръка и са се впуснали шеметно в парка. Боси. Така се казва постановката, която сигурна съм, ще ви вдъхнови неимоверно и е необходимата глътка свеж въздух. Естествено, става дума за любов. И за дързостта да си спонтанен и открит за някого, дори с риск да настинеш от ходенето бос в парка. Което се явява и причина за раздяла, и рецепта за неизбежно събиране. Реално случващата се любов във всички нейни измерения е общото звено между Пол Братър (Стефан Спасов) и съпругата му от 6 дена, Кори Братър (Нети), както и между майката на Кори, г-жа Банкс (Бойка Велкова) и артистичния Виктор Веласко (Васил Михайлов)…Персонажите на Саймън се учат как да бъдат заедно в многолюдния Ню Йорк, на десетия етаж (ако броим площадката) в стара кооперация без асансьор… Определената като „ситуационна” комедия е плавна и лека, и не защото темата е несериозна, а защото авторът на диалозите е истински „магьосник, майстор в изграждането на характери и изключително многопластов” (както казва Ивайло Христов). Топлият звук на саксофона (музикалното оформление също е на режисьора) не само съвсем на място допълва всяка сцена, а сякаш отваря ново пространство, където да се побере историята и на всеки зрител. Моята също беше там – между невротичните очарователни притичвания по халат и чехли на Бойка Велкова, между добронамерения и находчив телефонен техник (Александър Дойнов) и повече от убедителната игра на младоженците (Нети и Стефан Спасов)… Дори я подозирам, че е още там, защото звукът от репликите на участниците не ме напуска и сега (месеци по-късно).
"Из рецензия на зрител"
Няма коментари:
Публикуване на коментар