понеделник, 31 май 2010 г.

Боси В Парка - 08.06.2010г., 19ч.


„Боси в парка”от Нийл Саймън
Театър „Сълза и смях”

режисьор:
Ивайло Христов ...
участват: Антоанета
Добрева – Нети, Стефан Спасов, Бойка Велкова, Васил Михайлов, Александър Дойнов



През този месец Саймън и Христов са си подали ръка и са се впуснали шеметно в парка. Боси. Така се казва постановката, която сигурна съм, ще ви вдъхнови неимоверно и е необходимата глътка свеж въздух. Естествено, става дума за любов. И за дързостта да си спонтанен и открит за някого, дори с риск да настинеш от ходенето бос в парка. Което се явява и причина за раздяла, и рецепта за неизбежно събиране. Реално случващата се любов във всички нейни измерения е общото звено между Пол Братър (Стефан Спасов) и съпругата му от 6 дена, Кори Братър (Нети), както и между майката на Кори, г-жа Банкс (Бойка Велкова) и артистичния Виктор Веласко (Васил Михайлов)…Персонажите на Саймън се учат как да бъдат заедно в многолюдния Ню Йорк, на десетия етаж (ако броим площадката) в стара кооперация без асансьор… Определената като „ситуационна” комедия е плавна и лека, и не защото темата е несериозна, а защото авторът на диалозите е истински „магьосник, майстор в изграждането на характери и изключително многопластов” (както казва Ивайло Христов). Топлият звук на саксофона (музикалното оформление също е на режисьора) не само съвсем на място допълва всяка сцена, а сякаш отваря ново пространство, където да се побере историята и на всеки зрител. Моята също беше там – между невротичните очарователни притичвания по халат и чехли на Бойка Велкова, между добронамерения и находчив телефонен техник (Александър Дойнов) и повече от убедителната игра на младоженците (Нети и Стефан Спасов)… Дори я подозирам, че е още там, защото звукът от репликите на участниците не ме напуска и сега (месеци по-късно).

"Из рецензия на зрител"

четвъртък, 27 май 2010 г.

Гледайте хитовата ситуационна комедия "Боси в парка" и ще се убедите, че не всичко което излгежда розово, е такова? В брилянтния спектакъл на Ивайло Христов петима безупречни актьори мерят своя комедиен талант, забавлявайки нас, но и себе си.
8 юни 19 часа - СЪЛЗА И СМЯХ - ЗАПОВЯДАЙТЕ !!!!
Спектакълът

Като режисьор Ивайло Христов има добър нюх за това, което ще се хареса на публиката. Особено, когато поставя комедии. Спектакълът в театър “Сълза и смях”е забавен, смешен и приятен за гледане, както предполага добрата стара американска комедия. Антоанета Добрева, Бойка Велкова, Стефан Спасов, Васил Михайлов и Александър Дойнов помагат на режисьора да развие комичния потенциал на текста и да раздипли многопластовите житейски внушения, “закодирани” в диалога и междуличностните конфликти.

сряда, 26 май 2010 г.

Кратко интервю с Режисьора на пиесата "Капиталът срещу Няма да платим" - Съни Сънински


В световната театрална история досега никой не се е пробвал да интерпретира "Капиталът" на Карл Маркс. За желанието да вкараш теориите на германеца в българска пиеса е интервюто със Съни Сънински.

Защо реши да си първият, който да се пробва с този текст?

"Капиталът" на Маркс беше една натрапена, натоварена с идеология литература и философия, а това, което Маркс пише всъщност сега всички виждаме, че е много близко до истината. Това, което според мен е по-интересно обаче е, че ние правим различен прочит на "Няма да платим" на Дарио Фо, противопоставяйки му Маркс. Това са топлият Дариф Фо, италианецът, срещу немеца, студен, критичен Маркс. Между тях има Стефан Цвайг, Унамуно и много дискретно мой намеси.

Какво взимаш от Маркс?

Взимам някои постулати, които определят съвременното ни капиталистическо общество. "Капиталът" е опит да се опише движението на съвременното общество. Да речем взимаме основните негови идеологически точки като средствата за производство, парите като разменна стойност, стоката, най-вече частната собственост. Всичко това, което ние до болка познаваме.

Не е ли много рисково да събираш текстове, които на пръв поглед не могат да бъдат събрани? Маркс и Дарио Фо на едно място?

Не.

Със сигурност ще има много хора, които ще се питат що за пиеса е тази?

"Капиталът" срещу "Няма да платим" са много ясни сюжетни линии. Това е един сюжетен спектакъл, абсолютно разбираем, с ярък конфликт не само по линия на формата, но и по линия на музиката, драматургията, костюма. Общо взето това са изградени две сюжетни линии, които търсят надмощие една над друга.

Един особен театрален проект престои да заживее свой живот. Режисьорът Съни Сънински поставя в "Сълза и смях" пиесата "Капиталът" срещу "Няма да платим" или иначе казано това са Карл Маркс срещу Дарио Фо в авторски спектакъл на Сънински. Към текста има прибавени още фрагменти от Мигел де Унамуно, Стефан Цвайг и самия режисьор. В постановката участват Мария Сапунджиева, Станка Калчева, Асен Блатечки, Филип Аврамов. Премиерата е тази вечер от 19:00 часа, спектакълът ще се играе и в четвъртък в "Сълза и смях".

В световната театрална история досега никой не се е пробвал да интерпретира "Капиталът" на Карл Маркс. За желанието да вкараш теориите на германеца в българска пиеса е интервюто със Съни Сънински.

Защо реши да си първият, който да се пробва с този текст?

"Капиталът" на Маркс беше една натрапена, натоварена с идеология литература и философия, а това, което Маркс пише всъщност сега всички виждаме, че е много близко до истината. Това, което според мен е по-интересно обаче е, че ние правим различен прочит на "Няма да платим" на Дарио Фо, противопоставяйки му Маркс. Това са топлият Дариф Фо, италианецът, срещу немеца, студен, критичен Маркс. Между тях има Стефан Цвайг, Унамуно и много дискретно мой намеси.

Какво взимаш от Маркс?

Взимам някои постулати, които определят съвременното ни капиталистическо общество. "Капиталът" е опит да се опише движението на съвременното общество. Да речем взимаме основните негови идеологически точки като средствата за производство, парите като разменна стойност, стоката, най-вече частната собственост. Всичко това, което ние до болка познаваме.

Не е ли много рисково да събираш текстове, които на пръв поглед не могат да бъдат събрани? Маркс и Дарио Фо на едно място?

Не.
Всъщност какви са героите в пиесата?

От едната страна имаме две семейства, които са основно казано пролетариата. И от другата страна са фабрикантите, крупният капитал, въобще цялата машина на държавата, която се играе от три млади момчета. Всъщност преводът на "Капиталът" за мен е именно тази млада енергия, амбицията, желанието да постигнеш мечтите си. Това е капиталът. Това не е онзи образ, който познаваме от картинките - чичкото с пурата и с брадата и старата шапка, който стои на върха на пирамидата. Не. По-скоро младата енергия, младостта, младите - те са капиталът. Всъщност ти, ако искаш да спреш капитала, трябва да спреш техните мечти. В този смисъл е много разбираем спектакълът, много атрактивен. С една огромна форма, смазващо голяма с много хора, търсил съм зрелището. Опитали сме се да бъдем мащабни.

понеделник, 24 май 2010 г.

"КАПИТАЛЪТ" срещу "НЯМА ДА ПЛАТИМ"

31 май 19 часа
Много хубава пиеса и наистина актуална за времето и ситуацията в която се намираме. Страхотна актьорска игра.Елате да се насладите на прекрасни моменти с Асен Блатечки, Мария Сапунджиева, Станка Калчева, Филип Аврамов.
На 27 май четвъртък 19 часа
От автора на „Боси в парка”
От режисьора на „Боси в парка”
и „Абсолвента”!
С носителката на Аскеер Бойка Велкова
Действието се развива в Ню Йорк, естествено…
Изоставена от съпруга си актриса, изпаднала в тежка депресия, търси успокоение в алкохола и спомените си, но… най-неочаквано се среща с млад писател, вдовец, в сходно на нейното състояние. Усилията на братът на пистеля и приятелката на актрисата да съберат двамата нещастни несретници, събужда любовта дори и в тях
Гледайте спектакъла за да се насладите на страхотната актьорска игра и да се потопите в една невероятна любовна история!спектакълът е изключително приятен, не е натоварващ, а напротив - оставя усещане за удовлетворение. показва за какво си струва да живееш-за новото начало и новата любов, която не опетнява старата. плюс това е много красив - костюми, декор, актьори, музика. Елате и се уверете че всеки има право на втори шанс с нова Любов №2

неделя, 23 май 2010 г.

Четвъртък 27.05.2010г. - "Любов №2"


"Никога не бях се замислял, какво точно се крие зад израза, "Този човек, живее втори живот.". Един ден съдбата ме срещна с такъв човек и той, ей така, като на шега, ми разказа своята история. Не вярвах на ушите си, имах чувството, че разговарям с герой на Дюма или още по-точно с Волтеровият Кандид, живота и смъртта се преплитаха в неговата история, като конец на мартеница! Дълго време не можех да се освободя от тази история. Питах се, защо животът е толкова несправедлив към този човек, какво е направил, че съдбата му поставя такива капани, какво иска Господ от него?

Постепенно разумът надделя над емоцията ми и започнах да си задавам по-разумни въпроси и може би да намирам по-разумни отговори. Стигнах до извода, че това е една вълнуваща история, в която отделните случки са само перли в огърлицата на живота, чиято нишка е Пътят извървян от този човек.

Тайничко му завидях!
Е, мисля, че същото е и в Любовта!"


От Ивайло Христов


Действието се развива в Ню Йорк, естествено…
Изоставена от съпруга си актриса, изпаднала в тежка депресия, търси успокоение в алкохола и спомените си, но… най-неочаквано се среща с млад писател, вдовец, в сходно на нейното състояние. Усилията на братът на пистеля и приятелката на актрисата да съберат двамата нещастни несретници, събужда любовта дори и в тях.
Една история, пълна с хумор и случайности, и много ….любов!
Блестящ диалог, какъвто само Нийл Саймън умее!
История, колкото далечна, толкова и близка, която със сигурност
няма да ви остави равнодушни!

Изпълнената с хумор пиеса е поставяна за последен път през 1980-та година в Русе и сега ще я видим в нов прочит – този на Ивайло Христов. Сценограф е Александър Смолянов.