сряда, 27 октомври 2010 г.

сайт на театъра !!!!

http://salzaismiah.alle.bg/

неделя, 24 октомври 2010 г.

Любов №2 - 27.10.2010г.




Чудото на любовта, чудото на брака


Пред журналистите режисьорът Ивайло Христов сподели, че определяната от драматурга Нийл Саймън като „романтична комедия” е разработена от екипа като „драматична история с чувство за хумор”. Историята за двама мъже и две жени и любовните им преживелици е леко съкратена, за да се вмести в изискванията на забързаното ни време и решена изцяло в стила на 70-те и диското.

Постановката е забавна и в същото време навеждаща на размисъл. Не е твърде дълга и не доскучава, концентрира се основно върху една тема, сценографията е добре изградена неразривна част от спектакъла. И най-вероятно ще се хареса на голяма част от публиката достатъчно дълго, за да се играе поне няколко сезона.

Защото „Глава втора” – както е оригиналното заглавие на пиесата – е почти автобиографична за Нийл Саймън и разтърсващата любов, чиято загуба буквално те подлудява, не е ежедневие. Нито появата на втора, също толкова силна. Болката, борбата със самия себе си, със собствените си чувства, оплитащи и някой друг, възможните изходи и решения, типичните и нетипични пътища на брака – всичко това е интересно, необикновено, силно. И заслужава да се види на сцената на Сълза и смях.



вторник, 1 юни 2010 г.

Дребни брачни престъпления


Гледайте в театър "Сълза и смях"
Бракът е "най-простимото" и хубаво престъпление в този живот, разбрах от театралната постановка "Дребни брачни престъпления" в театър" Сълза смях"
Въобще не е нужно да отваряш (не)любимия роман "Дребни брачни престъпления" на писателя на криминални романи - Жил, за да разбереш, че Лиза наистина е жената, с която той би живял докрая на живота си, макар и опитът й (за щастие – неуспешен) да го убие.

След 15 години съвместен живот и с реалната опасност бракът им да приключи безутешно, Жил най-накрая ще излезе от духовната амнезия, която го е държала години наред, за да разбере, че никак не иска друга съпруга. Никак не иска друга "убийца". Не, няма нужда.

Вместо това и ужасно много той желае, търси и обича (все още) само и единствено своята. Тази, която е срещнал отдавна и в която се е влюбил почти и уж от пръв поглед, докато е повръщал върху колата й.

понеделник, 31 май 2010 г.

Боси В Парка - 08.06.2010г., 19ч.


„Боси в парка”от Нийл Саймън
Театър „Сълза и смях”

режисьор:
Ивайло Христов ...
участват: Антоанета
Добрева – Нети, Стефан Спасов, Бойка Велкова, Васил Михайлов, Александър Дойнов



През този месец Саймън и Христов са си подали ръка и са се впуснали шеметно в парка. Боси. Така се казва постановката, която сигурна съм, ще ви вдъхнови неимоверно и е необходимата глътка свеж въздух. Естествено, става дума за любов. И за дързостта да си спонтанен и открит за някого, дори с риск да настинеш от ходенето бос в парка. Което се явява и причина за раздяла, и рецепта за неизбежно събиране. Реално случващата се любов във всички нейни измерения е общото звено между Пол Братър (Стефан Спасов) и съпругата му от 6 дена, Кори Братър (Нети), както и между майката на Кори, г-жа Банкс (Бойка Велкова) и артистичния Виктор Веласко (Васил Михайлов)…Персонажите на Саймън се учат как да бъдат заедно в многолюдния Ню Йорк, на десетия етаж (ако броим площадката) в стара кооперация без асансьор… Определената като „ситуационна” комедия е плавна и лека, и не защото темата е несериозна, а защото авторът на диалозите е истински „магьосник, майстор в изграждането на характери и изключително многопластов” (както казва Ивайло Христов). Топлият звук на саксофона (музикалното оформление също е на режисьора) не само съвсем на място допълва всяка сцена, а сякаш отваря ново пространство, където да се побере историята и на всеки зрител. Моята също беше там – между невротичните очарователни притичвания по халат и чехли на Бойка Велкова, между добронамерения и находчив телефонен техник (Александър Дойнов) и повече от убедителната игра на младоженците (Нети и Стефан Спасов)… Дори я подозирам, че е още там, защото звукът от репликите на участниците не ме напуска и сега (месеци по-късно).

"Из рецензия на зрител"

четвъртък, 27 май 2010 г.

Гледайте хитовата ситуационна комедия "Боси в парка" и ще се убедите, че не всичко което излгежда розово, е такова? В брилянтния спектакъл на Ивайло Христов петима безупречни актьори мерят своя комедиен талант, забавлявайки нас, но и себе си.
8 юни 19 часа - СЪЛЗА И СМЯХ - ЗАПОВЯДАЙТЕ !!!!
Спектакълът

Като режисьор Ивайло Христов има добър нюх за това, което ще се хареса на публиката. Особено, когато поставя комедии. Спектакълът в театър “Сълза и смях”е забавен, смешен и приятен за гледане, както предполага добрата стара американска комедия. Антоанета Добрева, Бойка Велкова, Стефан Спасов, Васил Михайлов и Александър Дойнов помагат на режисьора да развие комичния потенциал на текста и да раздипли многопластовите житейски внушения, “закодирани” в диалога и междуличностните конфликти.

сряда, 26 май 2010 г.

Кратко интервю с Режисьора на пиесата "Капиталът срещу Няма да платим" - Съни Сънински


В световната театрална история досега никой не се е пробвал да интерпретира "Капиталът" на Карл Маркс. За желанието да вкараш теориите на германеца в българска пиеса е интервюто със Съни Сънински.

Защо реши да си първият, който да се пробва с този текст?

"Капиталът" на Маркс беше една натрапена, натоварена с идеология литература и философия, а това, което Маркс пише всъщност сега всички виждаме, че е много близко до истината. Това, което според мен е по-интересно обаче е, че ние правим различен прочит на "Няма да платим" на Дарио Фо, противопоставяйки му Маркс. Това са топлият Дариф Фо, италианецът, срещу немеца, студен, критичен Маркс. Между тях има Стефан Цвайг, Унамуно и много дискретно мой намеси.

Какво взимаш от Маркс?

Взимам някои постулати, които определят съвременното ни капиталистическо общество. "Капиталът" е опит да се опише движението на съвременното общество. Да речем взимаме основните негови идеологически точки като средствата за производство, парите като разменна стойност, стоката, най-вече частната собственост. Всичко това, което ние до болка познаваме.

Не е ли много рисково да събираш текстове, които на пръв поглед не могат да бъдат събрани? Маркс и Дарио Фо на едно място?

Не.

Със сигурност ще има много хора, които ще се питат що за пиеса е тази?

"Капиталът" срещу "Няма да платим" са много ясни сюжетни линии. Това е един сюжетен спектакъл, абсолютно разбираем, с ярък конфликт не само по линия на формата, но и по линия на музиката, драматургията, костюма. Общо взето това са изградени две сюжетни линии, които търсят надмощие една над друга.

Един особен театрален проект престои да заживее свой живот. Режисьорът Съни Сънински поставя в "Сълза и смях" пиесата "Капиталът" срещу "Няма да платим" или иначе казано това са Карл Маркс срещу Дарио Фо в авторски спектакъл на Сънински. Към текста има прибавени още фрагменти от Мигел де Унамуно, Стефан Цвайг и самия режисьор. В постановката участват Мария Сапунджиева, Станка Калчева, Асен Блатечки, Филип Аврамов. Премиерата е тази вечер от 19:00 часа, спектакълът ще се играе и в четвъртък в "Сълза и смях".

В световната театрална история досега никой не се е пробвал да интерпретира "Капиталът" на Карл Маркс. За желанието да вкараш теориите на германеца в българска пиеса е интервюто със Съни Сънински.

Защо реши да си първият, който да се пробва с този текст?

"Капиталът" на Маркс беше една натрапена, натоварена с идеология литература и философия, а това, което Маркс пише всъщност сега всички виждаме, че е много близко до истината. Това, което според мен е по-интересно обаче е, че ние правим различен прочит на "Няма да платим" на Дарио Фо, противопоставяйки му Маркс. Това са топлият Дариф Фо, италианецът, срещу немеца, студен, критичен Маркс. Между тях има Стефан Цвайг, Унамуно и много дискретно мой намеси.

Какво взимаш от Маркс?

Взимам някои постулати, които определят съвременното ни капиталистическо общество. "Капиталът" е опит да се опише движението на съвременното общество. Да речем взимаме основните негови идеологически точки като средствата за производство, парите като разменна стойност, стоката, най-вече частната собственост. Всичко това, което ние до болка познаваме.

Не е ли много рисково да събираш текстове, които на пръв поглед не могат да бъдат събрани? Маркс и Дарио Фо на едно място?

Не.
Всъщност какви са героите в пиесата?

От едната страна имаме две семейства, които са основно казано пролетариата. И от другата страна са фабрикантите, крупният капитал, въобще цялата машина на държавата, която се играе от три млади момчета. Всъщност преводът на "Капиталът" за мен е именно тази млада енергия, амбицията, желанието да постигнеш мечтите си. Това е капиталът. Това не е онзи образ, който познаваме от картинките - чичкото с пурата и с брадата и старата шапка, който стои на върха на пирамидата. Не. По-скоро младата енергия, младостта, младите - те са капиталът. Всъщност ти, ако искаш да спреш капитала, трябва да спреш техните мечти. В този смисъл е много разбираем спектакълът, много атрактивен. С една огромна форма, смазващо голяма с много хора, търсил съм зрелището. Опитали сме се да бъдем мащабни.

понеделник, 24 май 2010 г.

"КАПИТАЛЪТ" срещу "НЯМА ДА ПЛАТИМ"

31 май 19 часа
Много хубава пиеса и наистина актуална за времето и ситуацията в която се намираме. Страхотна актьорска игра.Елате да се насладите на прекрасни моменти с Асен Блатечки, Мария Сапунджиева, Станка Калчева, Филип Аврамов.